В химическата област титанът се използва широко в различни химически устройства като хлор-алкали, производство на хартия, кристализация чрез изпаряване и PTA поради отличната му устойчивост на корозия към хлоридни йони. Обичайните промишлени титанови материали включват TA1, TA2, TA3, TA9 и TA10 и разумният избор на материал е от решаващо значение за дълготрайността и безопасната работа на оборудването.
Титаниева ешелонна структура на „производителност-цена“.
От гледна точка на цялостна производителност и икономичност, TA2, TA9 и TA10 могат да се разглеждат като стъпка{3}}по-стъпкова „пирамидална“ структура, като всяко ниво съответства на различни условия на работа и разходни бюджети.
TA1: Индустриален чист титан с висока пластичност и издръжливост
TA1 е класът с най-ниско съдържание на въглерод, водород, кислород и други интерстициални елементи в промишления чист титан, така че има отлична пластичност и свойства за студено формоване, но здравината му е относително ниска. Този материал е подходящ за приложения, при които се изисква възможност за формоване, но не се изисква здравина, като облицовъчни материали за експлозивни композитни панели от титанова стомана и преходни слоеве за композитни панели от циркониева-титан-стомана. В тези приложения TA1 гарантира качеството и надеждността на композитния интерфейс по време на термична обработка и обслужване поради отличната си пластичност.
01
TA2: „Стандартен чист титан“ с балансирана цялостна производителност
Като най-често използваният клас промишлен чист титан, TA2 има добър баланс между здравина, пластичност и устойчивост на корозия и може да отговори на изискванията на повечето химически среди (като среда с хлоридни йони). Типичните му приложения включват структурни компоненти като корпуси на съдове под налягане, тръбопроводи и фланци и е един от най-широко използваните титанови материали в химическото оборудване.
02
TA3: промишлен чист титан със средна и висока якост
В сравнение с TA2, TA3 има по-висока якост поради повишеното съдържание на порест елемент, но неговата пластичност и устойчивост на корозия са леко намалени. Този материал е подходящ за приложения, при които изискванията за якост са високи и корозивната среда не е екстремна, като валове за разбъркване на реактори и други компоненти, които са подложени на голям въртящ момент и износване.
03
TA9 (Ti-0.2Pd): Подсилена корозионно-устойчива титаниево-паладиева сплав
TA9 е титанова-паладиева сплав с около 0,2% паладий, добавен към TA2. Добавянето на паладий значително подобрява устойчивостта на корозия на материала в редуциращи среди и значително повишава устойчивостта на корозия в пукнатините. Поради това TA9 често се използва в тежки среди, където има зони на задържане, празнини или лесна за образуване локална корозия, като например като материал за облицовъчен пръстен на фланеца, и се използва заедно с основната структура на TA2 за формиране на композитен дизайн, който взема предвид както икономичността, така и местната висока устойчивост на корозия.
04
TA10 (Ti-0.3Mo-0.8Ni): Устойчива на ерозия титанова сплав
TA10 е сплав от титан-никел-молибден и нейните легиращи елементи допълнително подобряват здравината на материала и устойчивостта на ерозия. Той е особено подходящ за работни условия, съдържащи твърди частици, висок дебит или склонни към ерозия-корозионно взаимодействие, като топлообменни тръби и облицовки на тръбни плочи за халогенни соли като калциев хлорид и натриев хлорид в устройства за изпаряване и кристализация. TA10 значително подобрява устойчивостта на високо-скоростно изтъркване на средата, като същевременно поддържа добра устойчивост на корозия на хлоридни йони, което го прави подходящ за критични компоненти при условия на многофазен поток.
05
Различните титанови материали имат свой собствен акцент върху механичните свойства, устойчивостта на корозия и цената. При действителния инженерен избор съставът на средата, температурата, скоростта на потока, структурната форма и разходите за целия жизнен цикъл на оборудването трябва да бъдат обмислени изчерпателно, а подходящият титанов материал трябва да бъде научно и разумно избран, за да се постигне най-добрият баланс между безопасност, надеждност и икономичност.
